Защо агент „Иван“ има думата?

 Гледам запис на сутрешен блок, в който депутатът и лидер на партия ВМРО Красимир Каракачанов спори с българин, живеещ в Швейцария на тема промени в изборния кодекс.

Когато беше споменат фактът, че политикът е бил част от структурите на бившата Държавна Сигурност, тонът загрубя.

Каракачанов е бил вербуван за Агент на ДС на 23-годишна възраст, докато е бил студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. По данни от досието му официално става част от апаратa на ДС на на 11 май 1989 г.. Вербовката се извършва в хотел „Родина”. Използван е по линия на„промакедонския национализъм” или т.нар Македонски въпрос.

Вижте още: Каракачанов – младият ДОНОСНИК на ДС

Защо този човек се страхува от историята и собственото си минало?

От страх.

Ако България беше последвала другите източноевропейски държави и беше въвела строги лустрационни закони, то Красимир Каракачанов, носил агентурните псевдоними „Дончо“ и „Иван“, нямаше да може стъпи близко до властта, още по-малко да е пръв защитник на погазващи Конституцията промени в закона.

Същото важи за неговия другар Георги Първанов, известен с псевдонима си от ДС- „Гоце“, който пък тръгна да се самоназначава за глава на президентска република.

Следователно наболелият въпрос от последните дни е не правилни или неправилни са промените в даден закон, а защо почти 27 години след привидното падане на режима продължаваме да даваме възможност на хора, служили на репресивния комунистически апарат контролиран директно от КГБ, да определят дневния ред на европейска и натовска България.

Не че политиците, които нямат досиета, са ангели и безгрешни, напротив. Но все пак трябва да се започне отнякъде. Защото хора, служили на чужди анти-български интереси нямат моралното и не бива да имат законното право да се занимават с политика в България.

Така че лустрация ще има – по един или друг начин.

 Автор: Александър Малинов